В село Нисово на особено висока почит са онези традиции и обичаи, свързани с бита на българина през годините. И към днешна дата поне някои от тях продължават да се спазват, като най-известно е обикалянето на коледарите и лазарките. Поради тази причина във всеки дом ги очакват кравайчета и вино. Тези обичаи са свързани с пожелания за здраве и благополучие, което е винаги важно за малките села предвид невинаги лесния начин да се изкарва прехраната. За това традициите да се почитат тук още отдавна, решаващ фактор изиграва и средната възраст на местното население. Понеже хората са предимно застаряващи, те помнят с подробности провеждането на събитията и са интересни разказвачи за желаещите да научат повече туристи или местни млади, колкото и да са малко. И макар по всеобщото мнение на старите хора традициите вече да не са това, което преди години, тяхното спазване достатъчно добре говори за съхранената съзнателност на населението.
Вестителите на доброто и благополучието навсякъде в Нисово и страната са коледарите. По телевизията всяка година се излъчват репортажи за коледуване по къщи, както и по какъв начин домакините посрещат младите коледари. Момчетата по традиция се обличат с дебели ямурлуци и калпаци на главите, а се подпират с тояжки. Любезното посрещане от страна на домакина е важен елемент от целия празничен ритуал. Облеклото на коледарите е същото като на тези от старото поколение, но може би именно по такъв начин се набляга на спазването на традициите и почитането им. Всъщност голяма част от младите коледари са внуци на тези, които са обикаляла къщите преди тях. Лазарките обаче са само момичета, което и повелява според обичая. Нищо чудно и те да са внучки на бабите, които по време на своето лазаруване са били млади моми. Дългата риза и карлянката представляват част от местната народна носия за Лазаровден, затова е задължителен атрибут от облеклото на момичетата. Забрадката и елечето допълват носията, а не на последно по важност място са венчето и пафтите. Последните се носят от омъжените жени и са символ на целомъдрието на задомилата се жена. Обиколката на домовете датира още отпреди години.
Яйцата, сладките и пролетните цветя са задължителните неща, с които домакините от Нисово посрещат лазарките. Вече не са толкова много местата в България, където подобни обичаи могат да се видят нагледно. Но още по-интересно е изпращането за всяка нова учебна година на децата в първи клас. Библиотекарката на селото е тази, която се заема с организирането на тържеството. В празника взимат участие не само първокласниците, но и деца на малко по-голяма възраст. Играенето на хора и рецитирането на стихотворения представлява част от програмата, а не на последно място по важност, се отделя време и на песните. Те може да са както български, така и с чуждестранен произход. Всяко лято задължително се прави детска програма с песни и танци, която е предназначена да забавлява възрастните. Това събитие пак се организира с помощта на библиотекарката. В селото е на почит както посрещането на летния сезон, така и неговото изпращане.
